Хубаво е да има и хубави моменти ..

"And if you hear me talking on the wind, you've got to understand we must remain perfect strangers .."

Кризата се усети и от мен. И ше се усеща поне още няколко месеца ..
Whatever ..

Стъклените кули все някога се сгромолясват.

ain't no sunshine

"Чувствителните хора се прикриват умело. Светът не е създаден за тях, не могат просто да излязат без черупка, нали. Често са силно наранени, но не го показват. В приказки и смях дните минават, раните се лекуват, освобождават място за нови рани, кръговрат. Тъпо е, когато хората, които смяташ за близки, те разочароват — някои от тях системно. Качват ти се на главата, за да играят егоцентричното си хоро там. А ти дори не си все още напълно плешив! Накрая ти писва, обръщаш тефтера, ставаш видимо лош, позеленяваш целият, хвърчат искри, ебало си е майката. Пениш се, после ти минава и се питаш: дали не бях прекалено строг? Мразя колебанието у чувствителните хора. При появата на колебанието, битката е вече спечелена от мекото отношение. Затова трябва да си твърд — всякак. Добре де, някои от маските ти трябва да са твърди, но наистина твърди. Всъщност няма нищо лошо в това да си сменяш приятелите чат-пат. Освен това е гаранция, че никога няма да си останеш същия, а да си винаги един и същ е вече наистина страшно. През последните (или първите за годината) двадесетина дена направо се стреснах: къде тези относително малки хора държат цялото това его? При това скрито! По едно време помислих, че грешката е в моя телевизор, че просто аз собственоръчно рисувам с тъмните пастели върху цветните снимки на останалите. Но не — други хора, които от край време смятах за откровено лоши, се счупиха да ми показват емоционално красиви черти. Сигурно е баланс, сигурно е кръговрат… Знаеш ли какво, мисля да пия едно за тоя кръговрат."


казва 555 в ProjectionBeyond

Аз пък не искам да идва новата година. 2008ма беше добра, ако можеше да не свършва ...

Снощи успях да изпълня своя граждански дълг или както там се нарича съдействието на т.нар. органи на т.нар. ред. Излезнах си уж кротичко и бързичко до магазина за да си взема нещо за вечеря, а се озовах на епизод от "От местопрестъплението". Сериозен полицейски контингент беше заловил някакъв тип, опитващ се да точи пари от един от банкоматите до нас. А мен и още един само-минаващ-си ни привлякоха за свидетели за процедурите които извършват там, "само за малко", час и половина на студа, та за малко да си остана гладен. Но всъщност беше интересно - гледахме как се свалят отпечатъци, как се претърсва заподозрян хаха. Полицаите бяха едни такива отрудени, с честни изражения, като доброто ченге от книгите на Чандлър. Бе каквато и да е ирония го казвам това де.


***


Напоследък времето около мен тича припряно като блогър за протест, дните минават като часове, месеците като дни, а годините като месеци.

О, днес този скромен блог навършва 5 години. Съзнавам, че това не е много, но пък не е и малко по пътя ми към великия Пантеон на тази нова медиа. За съжаление не мога да извадя пълна статистика с посещения, коментари и ключови думи за търсене, щото честно казано ми е през оная работа. Бих желал да благодаря на всички, които ме подкрепяха през годините, на широката общественост, и не на последно място на Джизъс. В скоро време ще пусна анкета, в което ще се допитам до читателите ми какво биха искали да четат в личния ми блог (дълбокомислени разсъждения, компетентни коментари и анализи по почти всеки въпрос в световен мащаб, виртуозно стилизирани минималистични изповеди за текущото ми душевно състояние, цитати от песни или книги, снимки на 'забавни' и 'нови-като-топлата-вода' обекти и явления по улиците, или пък значими youtube клипчета). Скоро ще пусна този пост и на английски, защото знам че имам много чуждестранни читатели, които живо се интересуват. А след това и на немски, френски, шведски. Можете да се абонирате за този блог напълно безплатно през RSS. За съжаление не знам как става това, но вие сигурно знаете ..

nostalgia .... 1999 .. 2000 .. 2001 .. 2002 .. 2003 ...

Напоследък съм занемарил този блог и това е толкова ужасно. Изпитвам остра нужда да се изкажа по редица наболели проблеми, както подобава на един блогър. Освен това, ще ми се и аз да разкажа за моя Абсолютен свят (как в него аз съм супервелик и решавам всички проблеми, които сега не мога щото всички ми пречат), да пусна някаква анкета на примерна тема "как го предпочитате: а) голямо б) малко", да поствам през ден 'забавни' снимчици от Града, придружени от мегаироничните ми коментари на суперавторитет, или пък дори да спася Иракли ...
Може да започна мрънкаща серия в която да заклеймявам тъпи реклами, лошите американци или пък хиперзлото ни правителство.
Но защо да не започна с "международното положение" .. Международно положение, дръж се. И .. eat this:


..


Всъщност не мога да реша дали този клип не ми харесва повече:


..


А няма как човек да не се посмее като се сети, че оригиналът на парчето е на Genesis, и в него Фил Колинс пее "my generation will make it right" ... Окей, Фил, видяхме докъде я докара твоето поколение хаха ..

There's a new storm devastating my so hardly achieved emotional balance. And it's a bitter-sweet symphony ...

Ех, има хора, срещите с които зареждат с позитивна енергия за дни напред. И така ежеднвеното разминаване и сблъскването с останалите - малките сиви еднакви лего-човечета - стават една идея по-поносими.

О, не не .. защо се очаква от мен да съм запознат с всичките глупотевини, бълвани "по телевизора". Например с това "еди-кой-си-как-снощи-е-шашнал-журито" или "еди-кой-си-как-се-е-изложил", или пък изобщо да имам представа за това "кой кой е (бил) в българския шоО-бизнес" .. Не знам и не искам да знам.


Да, не гледам телевизия, ултра-елитарен съм, хах.
Но възнамерявам съвсем скоро да си купя многоинчово плазмено чудо, да го наричам "екран" вместо "телевизор", и да гледам на него само (много) стари филми.


Добре, че междувременно има по-качествени неща за слушане от разните му там "изпълнители" ...


( Deep House 2008 Playlist )

Разходките в студените ноемврийски вечери по мокрите и жълтеникаво осветени софийски улици могат да бъдат изненадващо успокояващи и вдъхновяващи.

Such a big city, and such a little number of people worth being acquainted with ...


:(

Срещате хора, които идват и завинаги променят съществуването ви, но те не го знаят и лека-полека ви предават. Виждате ги, как сключват пакт с врага, а после се отдалечават като армия, тръгнала след плячка, на фона на развалини и залязващо слънце.


Ф. Б.

I thought that while being in Lovech for the holidays, it would be good to visit my grandfather. He lives in Somovit, it's a village on the bank of the Danube river and actually it's closer to Pleven than to Lovech. We used to go there several times a year, but it's been years since the last time I saw him. We have many relatives there, and my father drives to see him once a month but I suppose he is feeling a kind of lonely with his grandchildren always "so busy" to travel some eighty kilometers to visit him. But don't worry, eventually those higher powers whose existence I so passionately deny, will punish me for the selfishness. Anyway, some photos behind the cut tag ...


( ... )

Something related to my previous entry: Be careful what you wish for ...