![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
"Чувствителните хора се прикриват умело. Светът не е създаден за тях, не могат просто да излязат без черупка, нали. Често са силно наранени, но не го показват. В приказки и смях дните минават, раните се лекуват, освобождават място за нови рани, кръговрат. Тъпо е, когато хората, които смяташ за близки, те разочароват — някои от тях системно. Качват ти се на главата, за да играят егоцентричното си хоро там. А ти дори не си все още напълно плешив! Накрая ти писва, обръщаш тефтера, ставаш видимо лош, позеленяваш целият, хвърчат искри, ебало си е майката. Пениш се, после ти минава и се питаш: дали не бях прекалено строг? Мразя колебанието у чувствителните хора. При появата на колебанието, битката е вече спечелена от мекото отношение. Затова трябва да си твърд — всякак. Добре де, някои от маските ти трябва да са твърди, но наистина твърди. Всъщност няма нищо лошо в това да си сменяш приятелите чат-пат. Освен това е гаранция, че никога няма да си останеш същия, а да си винаги един и същ е вече наистина страшно. През последните (или първите за годината) двадесетина дена направо се стреснах: къде тези относително малки хора държат цялото това его? При това скрито! По едно време помислих, че грешката е в моя телевизор, че просто аз собственоръчно рисувам с тъмните пастели върху цветните снимки на останалите. Но не — други хора, които от край време смятах за откровено лоши, се счупиха да ми показват емоционално красиви черти. Сигурно е баланс, сигурно е кръговрат… Знаеш ли какво, мисля да пия едно за тоя кръговрат."
казва 555 в ProjectionBeyond
казва 555 в ProjectionBeyond
Leave a comment